Един не чак толкова прекрасен нов свят

Може ли да се управлява държава чрез протести? Определено не. Когато връзката управление-народ е скъсана, се налагат нови избори. Проблемът е, че при едни нови избори нищо не се променя, защото политическата класа до съвършенство е овладяла изборния процес. Тук не говорим само за подмяна на гласове, фалшификации и манипулации. Говорим за недопускане на лица извън познатата палитра до изборния процес. Говорим за политическа омерта, която брани конструкцията си. Затова всеки нов участник е приет от хората със съмнения. И с право.

Управлението на държавата е узурпирано и изборният процес е хакнат. Гласоподавателите отдавна нямат понятие за кого гласуват. Пускат гласа си за една аморфна политическа маса, която впоследствие решава какво и как да "отиграе" тяхната воля. И ако случайно желанията на политическата каста и народът се разминат, гласът на хората се игнорира. Брутално и лесно.

Затова в такава конструкция един референдум би бил пагубен. Той би показал абсолютната ирелевантност на цялото политическо говорене и присъствие. Затова войната срещу гласа на хората е толкова жестока и безпардонна. Няма значение, че на моменти политическите аргументи са комично глупави. За политическата каста това е борба на живот и смърт. Затова те са приели, че да си глупав е по-добрият вариант от това да си отстранен.

Борбата срещу еврото се превръща в борба на кастите. Не сте ли забелязали, че политическата подредба у нас има кастов характер?

Забележете, че борбата против еврото се стреми да се реши на ниво право на глас. Наблюдаваме битка на доводите срещу крясъците. Битка на фокуса срещу дезинформацията. Битка на търговците на националния ни суверенитет срещу народа. Казано просто, това е битката на тези, на които им е обещано да забогатеят, срещу тези, които вече усещат, че ще обеднеят.

Неприятно допълнение е, че медиите изпълняват функцията на разбрицан ветропоказател и вместо да се явяват политически коректив, са приели ролята на ескорт. Те не престават да взимат отношение по темата, но тяхното мнение е сравнимо с шум. Слава Богу, глупаво поднесен шум.

Да се успи цял народ с процедурни хватки и опорни клишета няма да е лесно. В хората вече е поникнало убеждението за умишлено нанесена вреда. При това, поправима само с нещо толкова брутално като революция.

Защото това уж икономическо действие „за наше добро“ излиза от рамките на далаверата и придобива очертанията на финансов геноцид. С приемането на еврото ще започне нашето (говоря за теб обикновения) лавинно обедняване. Мултикомпаниите и банките ще се възползват от всяка една възможност, а такива ще има в изобилие. Повярвайте, в техните централи вече са отиграни сценариите как да бъде изстискана всяка една стотинка от тази територия. Те имат план, а вие не. Пак да попитам – Имате ли план?

В този хаос измъкването поединично ще е трудно. Малцина ще успеят, но повечето от нас ще влязат в капана на вечния работещ длъжник. Или по-лошо – вечния безработен длъжник.

Тогава хората ще бъдат принудени да излязат на улицата не защото така са решили, а защото няма къде другаде да отидат.

Това е вашият прекрасен нов свят.

И не забравяйте, че в клубът на богатите след плюскането и пиенето идва редът на курвите.